Църквата „Света Троица” – Банско

България е благословена с много красиви църковни храмове и манастири, градени от сърцати и талантливи майстори с огромна любов и търпение. Има обаче една църква, която задължително трябва да посетите, ако се намирате близо до Банско.

Църквата се нарича „Света Троица”, а историята ѝ е невероятна, защото в нея има всичко – любов, омраза, копнеж, сила, свободен дух, страдание, търпение и най-вече вяра.

История

За да разкажем историята на църквата „Света Троица” в Банско ще се върнем назад във времето до 1810 година. По това време Банско е град, който е в разцвета си, много банскалии са забогатели от търговия, обиколили са света и се връщат в града си с по-широк мироглед, с пари в кесиите и с мечта в сърцата си – да имат храм просторен и голям като храмовете, които са видели при странстването си по света.

Събират се първенците на града начело с Дядо Лазко (Лазар Герман), който по това време е бил кмет на града и решават да построят църква в самото сърце на Банско.

Не, че в Банско е нямало църква. Имало е, но тя била много мъничка и се е намирала извън града, а банскалии копнеели за църква, която да се издига на лично място.

Теренът за строежа го дарява Дядо Лазко, който имал градина тъкмо в центъра на града, а всички банскалии (и бедни, и богати) дарили кой колкото може пари, за да започне строежа.

270 бански фамилии дарили пари за градежа, но работата едва сега започвала…

Според турските закони, църква можело да се строи само на място, върху което е имало църковна постройка. За да преодолее това препятствие, Дядо Лазко използвал малка хитринка. Заедно с неколцина другари се промъкнал на мястото на бъдещия градеж и закопал малка икона и още няколко църковни реликви. После помолил една от възрастните жени в Банско да „сънува пророчески сън” и така да открият християнските реликви, за да може да започне строежа.

Мислите си, че с това всичко приключило? Не, имало още много препятствия, които трябвало да преодолеят банскалии, за да сбъднат мечтата си за църква.

Втората стъпка за осъществяването на мечтата им била да издействат ферман, който да им позволи да започнат строежа, тъй като по това време без разрешение от султана никой нямал право да гради храмове. Писали банскалии молби, чакали, чакали, но отговор така и не дошъл. Докато един ден не се разнесла вест, че на валията в Солун му се е родил първороден син.

Дядо Лазко и помощници не губили нито миг, а веднага подготвили богати дарове за наследника, една кесия жълтици за валията и поели към Солун.

Занесли даровете, поклонили се, помолили се на валията да им разреши да построят църквата и отново зачакали. Впечатлен от даровете и от уважението на банскалии към семейството му, влиятелния турчин явно е взел работата присърце, защото скоро в Банко се получило „ираде” (разрешение от султана), което разрешава да се започне изграждането на църквата.

Всичко било прекрасно, ако историята свършва дотук и банскалии без проблем са съградили храма си, но не… В ирадето, което получили, турските власти били определили размерите, в които трябвало да бъде издигната църквата, а те били прекалено малки.

Затова се наложило на жителите на града отново да прибегнат до хитрост, за да прескочат разпоредбите. Събрали се и решили първо да оградят терена с високи, каменни зидове, които да пречат на турците да виждат какво става при изкопа. Щом това било сторено, няколко нощи поред някой влизал и премествал колчетата, с които се обозначавали изкопа на църквата, за да стане площта ѝ по-голяма. Така лека-полека дядо Лазко и приятелите му успели да разширят основните на храма и да постигнат своето.

Сега оставало само да започнат бързо да градят, докато турците не са се усетили.

Изграждането на църквата започнало през 1833 година и в него се включили всички – бедните с работа, богатите с пари. Каруците денонощно пренасяли материали, хората работили на смени на градежа, само и само да се завърши колкото се може по-бързо.

През 1834 година въпреки усилията на всички, парите започнали да привършват и строежа на църквата спрял. Това накарало Дядо Лазко да прибегне до крайни мерки, като отиде до Неврокоп и поиска 300 000 гроша от Мехмед бей (наричан още Алтън бей заради богатството си).

За съжаление, скоро след като взел пари и работата по църквата „Света Троица” се подновила, дядо Лазко бил задържан, заради анонимен донос срещу него и повече никой не чул нищо за него.

Има няколко версии за задържането на Лазар Герман. Според едната, Мехмед бей разбрал за какво е дал парите си и наредил да хвърлят дядо Лазко в затвора, където той починал. Според друга версия, анонимен донос за строежа на църквата предизвикал проверка, която установила, че банскалията е взел пари от Алтън бей. Това разгневило турските власти и дядо Лазко бил хвърлен в затвора, измъчван и малко по-късно починал, а Мехмед бей дълго бил в немилост заради това, че дал пари за градеж на българска църква в Банско.

След арестуването на дядо Лазко турците били толкова гневни, че веднага било наредено да съборят църквата. И това е можело да стане реалност, ако не бил последният предвидлив ход на уникалния банскалия Лазар Герман, който познавайки турския нрав се застраховал, като наредил на строителите да издълбаят на входа на църквата освен християнския кръст и турския полумесец. Това всъщност спасило църквата, тъй като при вида на издълбания полумесец на челото на църквата турците не посмели да посегнат на храма и това позволило на банскалии да завършват строежа.

След дълги перипетии най-накрая през 1835 година църквата „Света Троица” е осветена и отваря врати за първите си богомолци. 15 години по-късно към църквата банскалии започват изграждането на кулата, а през 1855 година братята Велеганови изливат 4 камбани за нея.

Архитектура и интериор

Църквата „Света Троица” е трикорабна безкуполна сграда и заедно с кулата към нея, отворените пространства и високия каменен зид образува впечатляващ архитектурен комплекс.

Интересното е, че въпреки впечатляващите реални размери на храма – дължина от 44 метра, ширина от 24 метра и височина на свода от 20 метра, той е построен така, че да мами окото и да изглежда по-малък.

Зидарията отвън е каменна и с дебелина на стените 1,10 метра, а покривът се носи от 12 колони, които най-вероятно символизират учениците на Христос. Сводовете на вратите и прозорците са от дялани камъни, а стените са иззидани от бели блокове мрамор.

Първото, което прави впечатление още щом се прекрачи прага църквата са уникалните стенописи, които разказват своите истории. Таванът на храма, който е дело на Велян Огнев (художник от Дебърската художествена школа) е изрисуван като звездно небе, по което блещукат звезди, а ангели се носят над земята, за да ни наглеждат и да бдят над нас.

Уста Огнян Велев е майстор и на уникалния резбован иконостас и на декоративните елементи в църквата, а иконите на иконостаса са дело на Димитър и Симеон Молерови, чийто баща е основател на Банската художествена школа.

Изключително впечатление и прави амвонът, който е изографисан със стилизирани рисунки, а до него води вита стълба.

Църквата разполага с три входа, като над главния вход е изографисана иконата на Света Троица, а малко в страни от нея могат да се видят турските символи (полумесеци), които са спасили храма от разрушаване.

Както споменахме малко по-горе, няколко години след построяването на православната църква близо до нея банскалии издигат кула, която днес е един от символите на града.

Кулата се издига на 30 метра и представлява четириъгълна постройка с четири отворени арки на върха. Под купола са окачени четирите камбани, които се излети братя Велеганови и на които има отново поставени турски символи, за да не бъдат свалени от турците.

В кулата има часовник, дело на известния бански майстор Тодор Хаджи Радонов, който и до днес показва времето на банскалии и гостите на града.

Полезна информация

Църквата „Света Троица” се намира в сърцето на града и е един от символите му.

Храмовият комплекс (църквата, кулата и високите зидове) са обявени за архитектурно – строителен паметник от национално значение.

Комплексът е отворен за разглеждане всеки ден от 8.00 до 18.00 часа.

Как да стигнете?

Църквата се намира в централната част на Банско и няма как да я пропуснете, но ако се доверявате повече на навигацията, можете да въведете адрес: площад „Възраждане”.

Ако сте гости на хотел Лъки Банско, за да стигнете до храмовия комплекс с автомобил ще ви отнеме само 6 минути, а ако решите да се разходите – 15 минути (или трябва да изминете около 1,2 км от хотела до храма).

Защо да посетите църквата „Света Троица”?

Храмове има много в България и всички те имат интересна история и архитектура, но „Света Троица” е църква, която е олицетворява мечтите и желанията на цял един град. Копнежът на всички банскалии да имат свое място, където да се помолят е направило възможно да преодолеят всички препятствия и да издигнат своята църква в самия център на града. Направило е възможно да я съградят такава, каквато са я виждали в бляновете си.

Всеки, който посети Банско задължително трябва да отдели време, за да разгледа храмовия комплекс, защото църквата „Света Троица” е сред най-големите български светини, които са давали, дават и ще дават надежда на всички нас.