Старият град на Банско

В Банско Старият град разказва уникални истории

В Банско Старият град е с национално значение за България. Не само защото е от малкото места у нас, където старините са запазени в толкова автентичен вид и в много добро състояние.

В Банско Старият град е уникален с възрожденските къщи, които по начина си на изграждане, разположение на помещенията и връзките между тях, се отличават от всички други по онова време в страната. Старият град „разказва“ история, изпълнена и с подем, и с тревожно време, и с драматични събития.

Банският район винаги е бил заможен, но през Възраждането тук започва бурен икономически подем. Към традиционното земеделие и животновъдство, вече са се прибавили и множество занаяти. Започва оживена търговия във всички посоки – и към Егейско море, и към Западна Европа. Банскалии изнасят предимно дървен материал, кожарски, железарски, дърводелски стоки, много от тях откриват кантори в чужбина и бизнесът им се разраства. Най-ярък пример за това са трима братя от фамилията Германови. Те стават банкери и отпускат кредити даже на държави.

Това замогване естествено се отразява и на подобрения живот в Банско. В същото време обаче тук е робство и несигурност за българите, турските власти ги изолират, правят им спънки, изнудват, тормозят. Така например Лазар Герман, кмет на Банско, останал в историята, е бил измъчван до смърт във връзка със строежа на храма „Света Троица“. Църквата все пак е завършена и осветена през 1837.

Освен тормоза от властите,  върлуват много кърджалийски банди, но понеже нападали „раята“, управата не се стараела в преследването им. Най-многобройна била ордата на Шабан Гега, която даже нахлувала в града и грабела. През 1810 година войводата Терзи Никола с четата си нападнал хората на Шабан Гега по време на пируване и ги избил. Така, отървал християните от голям гнет, името му остава в историята – в Банско днес има улица на негово име.

Старият град на Банско – водещ център през Възраждането за целия регион

В Банско Старият град през Възраждането е най-развитото и социално уредено населено място в целия регион. Тук са процъфтявали множество занаяти и се е водила оживена търговия; в близките околности е имало дъскорезници, кожарски работилници за щавене, воденици, тепавици за текстила и др. По него време Банско вече определено е селище от градски тип с търговски връзки в цяла Европа, чак до Англия, макар че транспортните връзки за хора и стоки са били бавни.

Иначе Банско – разбира се, е с далеч по-стара история. Името на село Банско се среща в писмен документ от 1576 година – регистър на овцевъдите. Смята се, че е образувано много преди това от сливането на различни махали, основният поминък в които до към 18 век е бил животновъдството.

Банско става община към 1850 година. Социалната организираност тук обаче е била на много добро ниво още преди това. Силен акт на самоуправлението е общественият съвет от 1833 година, сформиран за построяването на „Света Троица“. Той успява да организира и да вложи в изграждането на църквата дарения от 270 фамилии, както и индивидуални дарения – 1081. Организира и огромна по обем работа, включително и разпределението на доброволния труд, който банскалии са дали – по църквата са работили едновременно по 350 души.

През 1835 г. тук навлиза и светското образование, за което роля изиграва църковното настоятелство. То купува къща църковното настоятелство купува къща за учители, които да дойдат и да преподават по модела на габровското светско училище, което е първо у нас.

Ръководството на Банската община поемат най-видните занаятчии и търговци, които продължават развитието на града. През 1850 се организира изграждането на камбанарията на църквата „Св. Троица“, през 1857-а се построява ново училище, организира се разпространението на вестници и книги, през 1866-а се монтира градския часовник и т.н.

През 1912 година  Банската община се включва в България.

В Банско Старият град е неизменно в обиколките на туристите

В Банско Старият град e сред забележителностите, които най-много привличат туристите. Във Възрожденската част архитектурата е явление в България – специфична е само за този район. Заради несигурните години през Възраждането, банскалии са строяли домовете си не само с мисъл за удобствата на фамилията, но и за нейната защита и сигурност.

В Банско Старият град е съхранил къщи с богатата украса – изографисване, дърворезба, която също е специфична. Тя е  по каноните на Банската школа и  говори за естетическия вкус на банскалии и стремежа им към красота. Тази украса е превърнала някои от къщите в произведения на художественото изкуство.

Къщите са от крепостен тип, с много интересно вътрешно разположение. Те са изцяло от камък и изключително дебели стени и здрави, обковани врати, имат обособени скривалища, в които може да се прекарва в отбрана. Имат също така няколко входа и изхода, връзките между помещенията са сложно преплетени- ясни за домашните, но объркващи за външни хора.

Обикновено има и тайни коридори. Прозорците са малки, укрепени, има и отвори за бойници. Приземният етаж е от стопански помещения – обори, работилници, складове, там се е месело за големите фамилии, съхранявала се е вода и т.н.

Живеело се е на втория етаж. Там има всекидневна, гостна, стая за жените, където да предат, плетат, шият и др.

Дебелите стени са се използвали, като в тях са вграждани гардероби и долапи – за дрехи и посуда. Стаята за гости е била обзаведена с най-хубавата покъщнина, но не се използвала от фамилията, тя е била само за посещения. Откъм вътрешната част – от страната, гледаща към двора, има голям чардак, опасващ етажа. Тук има и друго специфично само за Банската къща – така наречената „колиба“. Представлява наклонена тераса, която осъществява връзка със стопанските помещения. Дворната част е защитена от каменни огради с яки порти.

Емблемите на Стария град на Банско

В Банско Старият град може да се разглежда на ансамбли. Уличките, сложно преплетени и кръстовищата са очертали  групи от къщи. Сред тях са „Джиджевите къщи“, „Златевите къщи“, „Коюви къщи“, „Стефанови къщи“, поредиците къщи, към които се тръгва от петте разклонения на кръстовището „Гечкова разкръстица„. Много интересен е и архитектурният ансамбъл около “Света Троица” – уникалната църква, влязла в историята на България и Балканите.

Всички сгради в Стария град на Банско са със специфична архитектура и украса, като сред тях има и шедьоври на Възрожденското изкуство – Хаджирусковата къща, Шарената, Веляновата.

Най-популярна е Веляновата къща. Тя е превърната в музей и е обявена за национално значим паметник на културата у нас. Освен че е типична за строителството тип „крепост“, Веляновата къща показва на посетителите и бита на банскалии през Възраждането – обзавеждане, подредба, пособия и уреди за всекидневната и сезонна работа на семейството. Стенописите и дърворезбата й в украсата са уникални за изкуството у нас.

Веляновата къща е строена през 18 век. Църковното настоятелство я дарява на майстор Велян Огнев – зограф, резбар и декоратор, който изрисувал иконостаса и наоса на „Света Троица“. Самобитният творец, представител на Банската школа, е правил декорация на доста къщи в Стария град на Банско. Някъде по-цялостна – стена или стая, някъде по-частична – долапи, чардаци и т.н. По писмени сведения, е работил и в Солунско, както и в самия град Солун, бил е талантлив и търсен художник и дърворезбар.

В неговата собствена къща – вече дарена му от настоятелството, той разгръща уменията си мащабно за украсата. Ведрата декорация всъщност ярко контрастира на „крепостната“ строгост на архитектурния замисъл. Велян Огнев дърворезбовал таваните, чардака, декорирал и фасадата. Изрисувал също така къщата отвън и отвътре – всекидневната, „Синята стая„, гостната. В паната включва геометрични мотиви, растителни композиции, птици, клонки, битови пейзажи от всекидневието на банскалии, заливи, църкви, крепости.

Перлата в Стария град на Банско

В Банско Старият град притежава една перла в международен мащаб – и като архитектура, и като изобразително изкуство, и като символ на християнството. В периода 1833 – 1835 година, през робството, далеч от освобождението, банскалии изграждат църква, която е най-голямата на целите Балкани. Това първенство храмът задържа чак докато се построява „Александър Невски„.

Става дума за „Света Троица„. Църквата изненадва още на входа – до кръста има… издълбан в гранита полумесец. Тази стъписваща комбинация всъщност е била далновидна застраховка на банскалии, която спасява църквата от събаряне.

Ръководителите на градежа, майсторите, а вероятно и цялото население са знаели, че градят храма в много по-големи размери, отколкото им разрешили и властите рано или късно ще се усетят. Така и станало – заради размерите, властите издали решение за събаряне, пратили и хора, придружени от заптиета. Когото обаче видели полумесеца, агите даже се поклонили, никой не посмял да вдигне ръка срещу храма и никой повече не помислил за събаряне.

На външен вид „Света Троица“ не подсказва размерите си. Тогава турците не давали на християните да строят храмовете си на височина и те често ги вкопавали в земята. Реалните размери на тази трикорабна псевдобазилика са  20 метра височина от пода до свода, 44 метра дължина и 22 метра ширина. Има партер и балкони на 2 етажа. За градежа е използван камък и мура.

Храмът е с три масивни врати, многобройни прозорци, високи и сводести. Олтарът, стенописите, иконите, престолът и т.н. са направени от майстори от Банската и Дебърската школа, които са уникални за България.

Църквата е осветена през 1837 година. През 1850 е издигната камбанария с височина 30 метра. В кулата са поставени 4 камбани. Десетина години по-късно е поставен градски часовник.Днес църквата и камбанарията, заедно с оградния зид, са наш национален паметник  в областта на архитектурата и строителството.