Село Добърско
Каквото и да сте чели или гледали за село Добърско, не го ли посетите и видите с очите си – нищо не сте видели. Защото Добърско е едно онези малки и красивите селца, които омагьосват с природа, древна история, забележителности и изумително вкусна кухня.
Но да не се отплесваме, а да започнем отначало…
А „началото” започва от южните склонове на една от най-красивите ни планини Рила. Точно там, на надморска височина от 1050 метра, на 18 километра от Разлог и на 17 км. от най-популярния ни зимен курорт Банско, удобно разположено в Разложката котловина се намира село Добърско – героят на нашата днешна история.
Историята на селото е древна, толкова древна, че няма точна информация кога се е формирало селище по тези земи. Първото официално сведение за съществуването на Добърско е открито в грамота подписана от цар Иван Шишман от 1378 г., в която селото е споменато като част от дарените на Рилския манастир гори, села и земи.
По това време селото се е наричало Гнидобрадско, заради връзката на местните с… богомилското движение. От историята знаем, че богомилското движение е било силно разпространено у нас още по времето, в което България била под Византийско робство.
Богомилите обикаляли от град на град и проповядвали успоредно с християнските проповедници, а това плашело византийците и те започнали гонения на богомили. Така една немалка група богомили се заселила в селото и тъй като византийците наричали богомилското братство „гнидаво”, започнали да наричат селото Гнидобрадско.
По-късно първата буква някак се изгубила при произнасянето на името и селото започнало да се нарича Нидобрадско. През годините името на Добърско се е изменяло много и често, затова през 1913 г. по желание на жителите му с официален царски указ се кръщава за последно Добърско и така си го знаем и до днес.
По време на Второто Българско Царство селото процъфтява и се превръща в най-големия и важен икономически център в региона, а поради близостта му с Рилския манастир и в един от големите религиозни центрове.
След Османското нашествие и особено след като турците превземат Разлог, Добърско се разширява още повече, тъй като голяма част от населението на Разлог се мести в него, за да се спаси от турците.
Разцветът на селото продължава до края на XVIII и началото на XX век, когато малкото до тогава селце, състоящо се от няколко разпръснати по склоновете на планината махали Банско започва да се превръща в мощен икономически център и Добърско лека – полека изостава в надпреварата.
Уникална църква от 17 век
Историята на село Добърско е интересна, но още по-интересни са забележителностите, които ви очакват, ако решите да го посетите. Дойдете ли на място, точно в самия център на селото ще откриете най-голямата забележителност на Добърско, която привлича като с магнит туристи от цял свят.
Става дума за църквата „Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат”, историята на която е обгърната в митове, легенди и загадки…
Църквата е построена през 1614 година и представлява малка трикорабна базилика, която на пръв поглед не се отличава с нищо от всички останали църкви, които са строени по време на Османското иго. Храмът е вкопан в земята според изискванията на поробителите, няма камбанария, няма дори прозорци, а само малки процепи.
С това обаче приликата с храмовете строени по онова време свършват. Едва пристъпили прага на църквата ще останете удивени от уникалните стенописи, с които е изографисан всеки сантиметър. На толкова малко пространство стенописите и иконите са повече 400, а някой от светците са изографисани по начин, по който никъде другаде не може да се види.
Интересното е, че макар че е строена през 1614 г. и изографисана малко след това, стенописите са толкова добре запазени, че по време на съвременната реставрация на храма експертите просто са отстранили наслоените сажди от дима на свещите, които от векове са горели в храма и стенописите заблестели в първоначалния си блясък.
Интерес за всички посетители представлява и дворното пространство около църквата, не само заради многото си зеленина и добра поддръжка, а и заради аязмото, което се намира там и за което се носят легенди.
Легендата за Самуиловите войски
Преданието разказва, че след битката край Беласица от 1014 г., която цар Самуил изгубил и за наказание Василий II Българоубиец ослепил армията му, ослепените български войски тръгнали към Рилския манастир. Пътят им минавал през Добърско и войниците спрели да си отдъхнат малко от пътя.
Не щеш ли, през нощта започнала люта буря и войниците не можели да продължат към манастира. Направили си подслон близо до аязмото, за да изчакат бурята да отмине, но когато започнали да пият и да се мият от водата усетили облекчение от болките си. Така решили да се заселят в селото и да създадат Добърската музикална школа, която до XX век е съществувала и е подпомагала незрящи деца.
Осем оброчища пазят селото от зли очи
Споменахме ви, че село Добърско е обвито в мистерии и загадки, нали? Е, ако посещението на църквата не ви е достатъчно, тогава можете да обиколите осемте християнски оброчища, които пазят селото от всички страни.
Легендата разказва, че на всяко от местата на оброчищата в миналото е имало махала и всяка махала е си е избирала по едно вековно дърво, под което хората са поставяли жертвен камък и християнски кръст.
По време на празници и обреди (християнски и езически) хората от махалите се събирали около оброчището и са изпълнявали своите ритуали. По-късно, в близост до вековните дървета са построили и малки параклиси, останките на някой от които могат да се видят и днес.
30 метров водопад
Ако тръгнете от центъра на селото и повървите само няколко минутки ще стигнете до водопад Щрокалото. Водопадът пада от 30 метра височина и когато е пълноводен е изключително красив. До самото подножие на водопада няма да имате достъп, но пък можете да му се насладите отстрани или отгоре, като се качите на скалата над него.
Антична пещ
А знаете ли, че в село Добърско можете да разгледате и една от най-запазените пещи за тухли?
Преди няколко години по време на голяма буря, вековно дърво бива изтръгнато от земята от силния вятър и дъжда и под него се отворила дълбока дупка. Когато дъждът спрял и хората погледали в дупката оттам се показали тухлени арки. Повикали хората експерти, които установили, че това е много добре запазена римска пещ.
Вековната ела
Макар, че близо до Банско се намира Байкушевата мура, която е второто по възраст дърво в България (1300 г.), нищо не пречи да се насладите на красотата на още едно вековно дърво, което се намира само на около 7 км. от село Добърско. Дървото е на около 500 години и според експертите е Дюлева ела.
Корените на вековното дърво са се показали над земята и се образували нещо като убежище, което приютява туристите, ако при разходката им ги завали дъжд. А дори и да не вали, е перфектно място да си направите някое и друго селфи.
Ако си падате по разходки из планината, селото е начална точка и на няколко туристически пътеки, които са със средна трудност. Екопътека „Пътеката на Дивата коза” започва от село Баня, но пешеходната ѝ част започва над село Добърско. Трасето преминава покрай хижа Добърско, където можете да спрете и да опитате от вкусните домашни гозби, които се приготвят само тук.
От селото тръгват и екопътеките „Пътеката на глухаря” и „Пътеката на рилската иглика”, които ще ви изведат сред красиви поляни, вековни гори, а гледките към върховете на Рила и Пирин ще ви оставят без думи.
Добърско е идеалната дестинация, ако сте на почивка в хотел Лъки Банско и искате да си направите еднодневна разходка до някоя красиво и спокойно място.
Как да стигнете от хотел Лъки Банско до село Добърско?
Разстоянието между двете населени места е само 21 км. и за да стигнете до селото ще ви отнеме около 25 минути.
Не ви е необходим GPS, просто трябва от хотела да поемете в посока село Баня и да продължите по пътя. Ще минете през Долно Драглище и след още няколко километра ще стигнете в село Добърско.
Ако не бързате и имате време, по пътя към село Добърско можете да се отбиете до село Баня, което е прочуто не само с минералните си извори, но и с изключително добре запазената си Турска баня или да спрете до някоя от конните бази, които се намират около Разлог и да се насладите на една спокойна разходка с коне или да пояздите сами, ако сте на „ти” с конната езда.
Стигнете ли в селото е добре да оставите колата на паркинг и да разгледате забележителностите пеш. Добърско не е голямо, така че няма да се уморите изобщо при обиколката на забележителностите. А и една разходка сред такава прекрасна природа си струва, нали така?
Имайте предвид, че църквата е много посещавана от туристите забележителност и ако решите да я разгледате в разгара на летния туристически сезон ще трябва да се отправите към селото в по-ранните часове на деня.
Останалите забележителности можете да разгледате спокойно и без тълпи от туристи.
Ако решите да останете в Добърско, в селото има няколко къщи за гости, където можете да пренощувате. В селото работят и няколко заведения, където можете да опитате от местната кухня.
Съвет: Опитайте от добърския боб в гърне – повярвайте, не сте опитвали по вкусен боб никъде другаде. Селото е известно с отглеждането на боб и ястията, които приготвят с него са изумително вкусни.