Седалков лифт – Добринище- незабравимо приключение в Пирин
Регионът на Банско несъмнено крие доста разнообразие от кътчета- някои известни, други не толкова, които предлагат по нещо за всеки турист. Ако сте с приключенски дух и обичате свежия планински полъх и разходките сред зимната природа, седалковият лифт Добринище ви предлага подобно преживяване. Тук можете да се наситите на кристално чистия въздух на курорта, докато се наслаждавате на величествени планински гледки.
Добринище играе роля на важна точка, от която тръгват туристическите маршрути в Пирин планина. Добре поддържан асфалтов път свързва Добринище с хижа „Гоце Делчев“ (1485м н.в.), а оттам със седалков лифт се стига до красивата хижа „Безбог“ (2227м н.в.), което прави изкачването в алпийката част на планината лесна задача.
Седалков лифт Добринище, който е наречен още „ветеран“се поддържа в отлично състояние и работи без почивка през цялата година. Долната станция на лифта се разполага на 1485м н.в., хижа „Гоце Делчев“, междинната станция се намира на 1894м н.в. и горната станция е на 2227м н.в., хижа „Безбог“.
Трасето на първия участък е с дължина 1514м, вторият е дължина 1731м или обща дължина 3245м. Денивелацията от 742м се преминава за 27 минути. Капацитетните възможности на съоръжението са 500 души на час. Лифтът е работно време Понеделник-Неделя: 08:30-16:30ч.
Малко повече за Добринище
Добринище е балнеолечебен и зимен курорт в Югозападна България. Разположен е в община Банско, област Благоевград. Населението му е 2803 души. Намира се в планински район, на 850 m надморска височина и е заобиколено от три планини – Рила, Пирин и Родопите.
На 6 km западно от Добринище се намира на 6 км. разстояние от Банско, а на 40 km на юг от Добринище се намира град Гоце Делчев. Край Добринище минава река Дисилица (Добринищката река).
Добринище е крайна жп гара на единствената в България работеща теснолинейка, свързваща Добринище със Септември през Банско, Разлог, Велинград и Якоруда.
Градчето се явява естествен изходен пункт от редица маршрути на Пирин. На 11 км от Добринище е разположена хижа „Гоце Делчев“ (1412 м), откъдето тръгва седалков лифт до хижа „Безбог“ (2236 м). Туристически пътеки ни отвеждат до Тевното езеро, Поповото езеро и връх Безбог. Пътят от хижа „Безбог“ до Мелник трае 12 часа и има построена ски писта от хижа „Безбог“ до хижа „Гоце Делчев“.
В Пирин планина можем да видим също действащият манастир „Свети Пантелеймон“, който се намира на около 4 км северозападно от село Обидим и на около 3 км югоизточно от Добринище. Той е основан през 1920-те години. Състои се от комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.
Това малко градче е доста подходящо място за старт или финал на планински преходи. Разположено е в подножието на Пирин и има славата на балнеоложки център. Минералните води в региона са с лековити свойства и са истински елексир за тялото, тъй като спомагат за възстановяване на мускулния тонус след продължително натоварване.
В Добринище има четири махали:
- Белио рид на североизток
- Вабело – центъра и северозападната част
- Бунаре на югозапад
- Шебелица на югоизток
Името на селището е било Добринища до 4 януари 1966 г.
По време на периода на Възраждането българското население в Добринище отново започнало да се увеличава. Живеещите в планинските махали започнали постепенно да се връщат в селото. В края на XVIII и началото на XIX в. Добринище се разраства в икономически апект и води успешна търговия със страни като Сърбия, Австрия, Франция, Испания и други.
Интересен факт за Добринище е, че в централната му северна част се намират останки на раннонеолитно селище със площ от около 7 декара на около 150 m от десния бряг на река Валявица, близо до минералния извор.
След разкопки са открити основи на жилища, оръдия на труда, керамика, антропоморфни фигури. Находките датират от края на първата половина на 6 хилядолетие пр.н.е., тоест от втората половина или края на ранния неолит в централнобалканската зона. В културен аспект неолитното селище в Добринище спада към югозападния вариант на култура Караново І, който е представен и при селищата в Ракитово, Елешница, Ковачево и Белица.
Благодарение на минералните си води и благоприятното географско разположение Добринище предлага отлични условия за живеене много години преди да се появят траките по тези земи.
В селището и района около Добринище е открита тракийска и римска керамика. В местността Доматарско са видими развалини от тракийско селище. Също така в местността Гумнища, където е имало древно селище, са открити монети от времето на римския император Нерон (I век).
Според легенди и песни през VII – XVI век Добринище е било селище-крепост. Неговата роля била да спира опитите на византийските императори да преминат по р. Места за вътрешността на България. През 1846 г. по времето на османското владичество жителите построяват училище, организират четнически дружини и вземат активно участие в национално-освободителните борби на българския народ.
Близо до реката, която преминава през Добринище, има минерални извори и точно на това място са открити стари басейни. На два от тях градежът в основата е римски, а нагоре е турски.