Роженски манастир
Само на няколко километра от Мелник и в непосредствена близост до прочутите Мелнишки пирамиди се намира един от най-старите средновековни манастири в Пирин планина – Роженски манастир „Свето Рождество Богородично”.
История
Историята на светата обител започва много, много отдавна и това поражда немалко спорове за точното време на неговото основаване. Според някой от изследователите, на това място манастир е имало още през XII век, други пък са на мнение, че обителта е основана век по-късно.
Ние не сме специалисти и нямаме своя хипотеза, затова приемаме за вярна официалната хипотеза, според която манастирският комплекс е основан в началото на XIII век.
Приемаме я, тъй като експертите, които клонят към тази датировка подкрепят своето твърдение с намерена преписка, част от гръцки ръкопис, в която се посочва, че над Мелник е имало манастир.
От историческия документ става ясно, че Роженския манастир е съществувал по времето на управлението на деспот Алексей Слав (управител на Югозападна България през XIII век) и е бил много важен културен, икономически и книжовен център.
Това е времето, в което зад стените на манастира тече просветно дело, пишат се книги и се разискват теологични въпроси.
Нахлуването на Османската империя в българските земи и по-специално завладяването на Мелнишкия край в края на XIV век променят драстично съдбата на манастирския комплекс, който потъва в забрава.
Близо век няма никаква информация какво се случва със светата обител и съдбата му остава неизвестна до 1551 г., когато тогавашния игумен на манастирската обител – йеромонах Козма споменава за съществуването на манастира в един от своите ръкописи. В ръкописа си йеромонах Козма споменава за пръв път и сегашното име на манастирския комплекс – „Богородица Розинотиса” (Роженска).
Така манастирът лека – полека излиза от забвение и празнините в историята му започват да се запълват. Става ясно, че в началото на турското нашествие е понесъл сериозни разрушения, а през XVI век е бил възстановен. По това време (16 век) са възстановени и изградени наново някой от жилищните сгради, трапезарията и голямата църква. Приблизително през същия период са украсени със стенописи и фрески манастирската трапезария и църквата.
Възстановяването и възхода на манастира драматично спира отново през XVII век, когато по неизвестни причини избухва пожар, който унищожава библиотеката и голяма част от жилищните сгради на обителта.
От открити документи днес знаем, че големият пожар се е случил след управлението на Мелнишкия митрополит Силвестър, който бил архиерей от 1661 до 1667 г.
Въпреки несгодите и тежкото положение, в което изпада Роженския манастир след пожара, той се възражда отново през XVIII век, когато богати българи от цялата страна събират пари и подпомагат неговото възстановяване.
В средата на XVIII век светата обител вече е напълно възстановена и укрепнала финансово и за това свидетелстват възстановителните работи, които са предприети точно през този период. През 1715 г. е започнала основната реконструкция на манастирските сгради, а през 1732 г. главната църква отново била изписана със стенописи.
За съжаление, въпреки очевидния си възход, манастирът трябвало да премине през още лоши периоди…
Още от времето на основаването си Роженския манастир бил обявен за ставропигиален. Това означава, че обителта е автономна и подчинена единствено на Вселенския патриарх. Това е една от основните причини, поради които турците не са го сринали до основи, но това, че е бил подчинен на Вселенския патриарх най-вероятно е станало причина по-късно през XVIII век да му бъде отнета автономията от гръцката църква.
Това се случва през 1761 г. и като причина за отнемане на автономията гръцката църква посочва финансовите затруднения и зависимостта на Роженския манастир от Иверския манастир в Атон.
Управлението на светата обител било поето от монаси на Иверския манастир и така манастира превръща в метох към Иверския светогорски манастир.
До 1912 г. манастирът е метох и част от Иверския манастир, след което става български. Това не се харесва на гръцкото духовенство и следват години на съдебни дела, които приключват през 1921 г. в полза на България.
Архитектура
Манастирският комплекс има неправилна шестоъгълна форма и се състои от жилищни и стопански части, главна църква и костница
Жилищните части оформят нещо като импровизирана защита на главната църква, която се намира в центъра на манастирския комплекс.
Главна църква
Църковният храм е строен през XVI век, но поради ред причини, които споделихме малко по-горе е реконструиран през XVIII век.
Няма конкретни данни как е изглеждала първоначално църквата, но в днешния си вид представлява триабсидна, трикорабна и безкуполна сграда.
Сама по себе си църквата е изключително архитектурно бижу, но това, което предизвиква любопитство на посетителите е нейният вътрешен дизайн и по-специално стенописите, с които е изографисана.
Стенописите
Най-ранните стенописи са от XVI век и украсяват притвора на църквата и разказват предимно за чудесата, които Христос е сътворил след Възкресението си. Сцените са изографисани много детайлно и въздействащо на посетителите.
В наоса на църквата стенописите следват стилистиката на балканската живопис от XVIII век. За разлика от стенописите в притвора, тук творбите са много по-разнообразни и освен композициите, задължителни за всеки християнски храм са включени изображения на Богородица, а най-горните части на северната и южната стени са изписани 24 строфи на Богородичния акатист.
Иконостасът
Освен уникалните стенописи интерес представлява и иконостасът, който е изработен едновременно със стенописите по време на преустройството на църквата през 1732 г.
Иконостасът е изработен с изключителен финес и майсторство, а резбованите плетеници, с които са покрити всичките му релефни части, перфектно изрисуваните букети цветя по цокълните части и позлатените резбовани елементи създават такава голяма хармония, че всеки, който го погледне остава дълго време безмълвен.
Чудотворната икона
Една от най-ценните икони, които се пазят в Роженския манастир е чудотворната икона „Света Богородица Портаитиса”. Иконата е едно от копията на чудотворната икона на Богородица, която е била открита в морето от монаси от Атон.
„Света Богородица Портаитиса” е изографисана през 1790 г. от монах от Иверския манастир и е била поръчана заедно със специален кивот.
Дали иконата е наистина чудотворна ние няма как да кажем, че няма и как да отречем факта, че всяка година по време на храмовия празник на обителта (08.09) миряни от цялата страна прииждат в Роженския манастир, за да помолят „Света Богородица Портаитиса” да им донесе изцеление.
Манастирска трапезария
Другият обект, който привлича вниманието в светата обител е манастирската трапезария. Сега може би ще си кажете, че няма нищо кой знае колко интересно в една трапезария… и ще сгрешите.
Защото манастирската трапезария в Роженския манастир е една от най-интересните сгради в манастирския комплекс. Трапезарията е вградена в едното от крилата манастирските жилищни части, но не това е най-интересното, а факта, че по време на реставрационните работи специалистите са открили, че помещението е изградено върху дебели средновековни зидове.
Манастирската трапезария представлява правоъгълно помещение с абсида, която е изографисана със стенописни композиции на „Тайната вечеря”.
Жилищните сгради
Жилищните сгради на манастирския комплекс са изградени отново през два периода – през XVI и през XVIII век.
По-старото от двете монашески крила представлява двуетажна сграда с чердаци, която обгражда главната църква от изток, запад и юг. Тази част от манастира е строена през XVI век и в нея се намират монашеските килии, магерницата, избите, в които монасите са съхранявали хранителните си запаси. В това крило се намира и манастирската трапезария.
Второто монашеско крило е на три етажа и е строено през XVIII век с пари, дарени от мелнишките еснафи. Това крило е било предназначено за посрещане на гости на манастира, а на първия етаж е бил обора.
Костница
Към манастирския комплекс има и Костница, която също си струва да се разгледа. Костницата е изградена през 1597 г. и представлява църковен храм с гробница и място за провеждане на богослужения.
Как да стигнете до Роженския манастир?
Манастирският комплекс се намира на 6 км. от Мелник и на около километър от село Рожен. Стигнете ли до Мелник, няма как да сбъркате пътя, тъй като той е само един и ще ви изведе право до манастирските порти. Пред манастира има огромна поляна, където можете да си устроите прекрасен пикник, ако имате време и желание.
Ако не сте предвидили пикник в програмата си е добре да хапнете в Мелник, тъй като Роженския манастир не предлага храна и нощувка.
Други обекти в близост до манастирския комплекс, които можете да посетите
Мелник
Най-малкият град в страната е част от 100 – те национални обекта и е немислимо да стигнете до Роженския манастир и да не отделите време да разгледате градчето.
Освен с вкусната храна и с прочутото си вино (което ви съветваме задължително да опитате), Мелник ще ви впечатли с възрожденската си архитектура, с тихите си калдъръмени улички и с многобройните си музеи.
Мелнишки пирамиди
Няма как да пропуснете Мелнишките пирамиди, които се извисяват на височина от 100 метра североизточно от града в посока Роженския манастир.
Скалните образувания са обявени за природна забележителност през 1960 г. и са вписани под номер 4 в списъка на 100 – те национални обекта.
Можете да се насладите на пирамидите отдалеч, докато пътувате към манастира или да ги разгледате от близо, ако поемете по еко пътеката, която тръгва от Мелник, преминава покрай Мелнишките пирамиди и стига право пред портите на Роженския манастир. Еко пътеката е добре маркирана, подходяща е и за деца и времето, за което се изминава е около час – час и половина.