Пясъчният тунел при село Любовище

Любовище е малко планинско село в югозападна България, което предлага супер възможност за пътешествие за тези от вас, които обичат да обикалят по малко познати кътчета. Селото е част от община Сандански и до 1966 г. е носело името Любовища.

Повечето посетители на община Сандански и Рожен най-често се ориентират към по-известните забележителности като Роженския манастир и Мелнишките пирамиди. Но освен тях в региона има и други малко познати забележителности, които също представляват интерес за туристите.

Една от тези забележителности е и китното село Любовище, което поради местоположението си остава извън обсега на вниманието. Но ако планирате да посетите някой път община Сандански, то отделете време в маршрута си и за Любовище, за което няма да съжалявате.

Село Любовище е разположено на място с живописна природа, което го превръща в притегателно място за туристи от страната и чужбина. Характерни черти от релефа на региона са пясъчните мелове, чиято структура е изключително ронлива. 

Селцето разказва забравени истории от миналото на всеки посетител и впечатлява с изумителната си природа. Любопитен факт за село Любовище е, че жителите му са едва 20.  

В самото село преобладава спокойна и старинна атмосфера, която се постига от стари глинени къщи на жителите. Основен поминък на местното население е отглеждането на овце и кози.

Може би най-интересният факт за селото е, че е единственият път водещ към него е през 40-метров пясъчен тунел в слабо споен пясъчник, който се е превърнал в символ на селото. И това не е просто обикновен тунел, а е тунел минаващ през пясъчна пирамида, който е ръчно направен от жителите на селото през 1961-та година. 

Тогава жителите поискали от общината да изгради тунел, който да свързва селото им с близкото село Рожен и главните пътища около него. Причината за това била, че Любовище е заобградено от пясъчно-глинести мелове, през които нямало път, а другата опция за жителите бил само един труден и заобиколен път. 

Но общината се бавела с отговора и жителите взели решение сами да си изградят път. С помощта на  кирки и лопати те издълбали тунел в един  от ронливите пясъчни мелове без да разчитат на никаква техника.  Тунелът бил напълно завършен в период от една година.

Кога се появява село Любовище и кои са интересните факти за него?

През 19-ти в. селото е населявано предимно от българи и се явява част от Мелнишката каза на Османската империя.

По своя етимологичен произход  името “Любовища” идва от патронима на -ишти от личното име Любо, като в миналото Любовище е било познато с имената Либовица (Libovitsa) и Лебововища (Lebovovichta).

Според исторически  източници, какъвто е датиращият от 1878 година „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, в село Любовище през този период е  имало 22 домакинства и 70 българи. 

А според статистичните данни  от „Македония. Етнография и статистика“ на Васил Кънчов през 1900 година в  Любовище живеят 250 души, от които българите наброяват  200 души, а турците са 50 души.

В началото на 20-ти век селото е под влиянието на Цариградската патриаршия. Според статистиката „La Macédoine et sa Population Chrétienne“ издадена от Димитър Мишев (секретар на Българската екзархия) през 1905 г. населението на Любовище се състои от 160 българи-гъркомани.

Как да стигнем дотам?

Село Любовище се намира на по-малко от 8 км. до град Мелник и е на 2 км. разстояние от Роженския манастир. До селото можем да стигнем като тръгнем по посока село Рожен. 

На входа му има табела указваща посоката към пясъчния тунел. На това място асфалтираният път свършва и се променя към стръмна и неравна пътека. Като продължите по нея ще стигнете до входа на тунела при селото.

Легенди за името на село Любовище

Името на малкото планинско селце е свързано всъщност с  интересна и романтична история. В миналото селото било голямо и се състояло от две махали-горна и долна. В горната махала живеела мома с името Люба, а в долната живеел момък. 

Двамата били влюбени и девойката често слизала по главния път на селото надолу към дома на своя любим. И всеки път когато минавала по улицата да се види с него всички, които гледали към улицата през прозорците и от дворовете на домовете си казвали “Люба, вижте!”. Съответно от този израз произлиза и името на красивото село.

Има и още една легенда свързана с името на селцето, която е по-трагична. В нея също се разказва за красива мома на име Люба, която живеела в село Любовище. Мелнишкият паша я харесал за жена и искал да я вземе в харема си. 

Тъй като неговата дума била закон и девойката знаела, че отказът й да му стане жена няма да бъде приет, тя решила да се обеси на поляната, от която се виждало селото. Така всеки, който минел оттам, виждал момата и казвал “Люба, вижте!”.

Други забележителности в региона на село Любовище

Кашинския водопад в село Кашина 

За тези от вас, които обичат приключенията до малко познати красиви кътчета, водопад “Скока” при село Кашина е подходящо кътче за посещение. Село Кашина се намира в южните части на Пирин планина на 8 км. от село Рожен и водопад “Скока” е едно от очарователните места в региона, които не бива да пропускате.

Водопадът впечатлява със своята широчина и мощен воден поток. Водният му пад е с височина 20м. До него може да се стигне бързо с лек автомобил по черен път, който минава през пясъчния тунел при село Любовище. 

Има няколко указателни табели за водопад “Скока” започващи от центъра на селото, така че всеки би трябвало лесно да се ориентира. Водопадът е наричан и с името “Скоко” от местните. 

Лобното място на Яне Сандански

За тези от вас, които обичат историята, това място със сигурност би представлявало интерес. Лобното място на македонския революционер се намира на 7 км. от Попови ливади в пиринската местност Блатата. Разположен е точно на пътя между Гоце Делчев и Петрич.

Яне Сандански намира смъртта си на това място на 20 април 1915 г. докато пътува от Роженския манастир към Неврокоп. По пътя си отсяда в село Пирин и на другия ден се отправя към прохода при Папаз Чаир. Там той е нападнат от група от осем въоръжени с пушки мъже, един от които го застрелва в гръб.