Пиринските върхове

Страната ни е благословена с красиви, високи планини, всяка от които има своята магия и очарование. Някой впечатляват с равнинните си била, други – с древна мистика, а трети очароват с високите си върхове.

Планини си имаме много, но има една, която съчетава в себе си всичко – невероятни зелени поляни, богато животинско и растително разнообразие и многобройни високи, високи върхове.

Да, всяка планина си има своето очарование, но Пирин… Пирин впечатлява с върховете си. На територията ѝ се извисяват не един – два, не една дузина, а цели 96 върха. От тях цели три са с надморска височина над 2900 метра, седем са с над 2800 метра, 14 са с височина над 2700 метра, 32 се извисяват на над 2600 метра, а 40 – на над 2500 метра.

Да ви разкажем за всички пирински върхове е невъзможно, но ще направим опит да ви запознаем с някой от най-популярните и най-впечатляващите от тях.

Вихрен

Вихрен е трети по височина връх не само на територията на страната ни, но и на Балканите. Височината му достига 2914 метра, което е само 11 метра по-ниско от най-високия връх в България и Балканите – връх Мусала (2925 м.) и само 4 метра по-малко от втория по-височина на Балканите – връх Олимп в Гърция (2918 м.)

Въпреки почетното трето място по височина, което заема, той е най-високият връх в Пирин планина. Разположен е на Главното Пиринско Било между две реки – Влахинска и Бъндерица, а склоновете му го свързват с връх Кутело и Муратов връх. В подножието на пиринския красавец се намират два впечатляващи циркуса – Малкия и Големия Казан, а на североизток от върха се спускат Джамджиевите скали и прочутия Джамджиев ръб.

От всички пирински върхове, Вихрен е един от най-впечатляващите, красиви и атрактивни за изкачване върхове. Туристическите маршрути, по които можете да потеглите, ако и вие решите да го покорите са доста, но най-популярните от тях са:

класически маршрут – тръгва от Банско в посока хижа Вихрен, където е и началната му точка. Изкачването до върха отнема около 3 часа. „Царската пътека”, както още се нарича този маршрут е със средна степен на трудност и поради това, особено през лятото по нея минават стотици туристи всекидневно.
от хижа Бъндерица – началната точка на този маршрут е от хижа Бъндерица, преминава през седловината Премката и продължава по пътеката вляво към Вихрен. Този маршрут е малко по-труден, и отнема около 4 часа.
Джамджиев ръб – началната му точка отново е хижа Вихрен, стига до Казаните и малко преди Големия Казан се отбива към ръба. Този маршрут не е подходящ за неопитни планинари.

Кутело

Връх Кутело се нарежда на второ място по височина веднага след Вихрен. Разположен е съседство с връх Вихрен и също като него се състои основно от мраморни скали. Височината му е 2908 метра и е истинско предизвикателство за запалените планинари.

Върхът е разположен на Главното Пиринско Било, а склоновете му се спускат към връх Бански Суходол (на север), към Влахинска река (на югозапад) и към циркусите Малък и Голям Казан (на югоизток – юг).

Въпреки, че има някой доста стръмни и дори отвесни участъци и няма маркирани пътеки до него, има няколко не толкова сложни маршрута, с които могат да се справят и туристи с по-малък опит.

Едни от сравнително по-лесните маршрути са с изходни точки хижа Вихрен или хижа Бъндерица.

от хижа Вихрен – ако се тръгва от хижа Вихрен, първоначално се върви по „Царската пътека”, след което на разклона трябва да се поеме надясно и да се продължи в посока връх Кутело. Минава се през Казаните, седловината Премката и малко след това се стига до Кутело. Трудността на маршрута е над средната, а продължителността е около 3 часа. Има и опасни участъци и не се препоръчва за хора, които нямат достатъчно опит в подобни преходи.
от хижа Бъндерица – ако се тръгне по този маршрут, първоначално се върви по главната пътека за връх Вихрен, след което пътеката се отделя и продължава в посока Казаните, Премката и накрая стига до връх Кутело. Трудността и продължителността на маршрута са идентични с тези от хижа Вихрен. С други думи, ако не сте сигурни, че ще можете да се справите със стръмните участъци или ако нямате достатъчно опит, по-добре не се пробвайте да покорявате връх Кутело.

Бански суходол

Със своите 2884 м. връх Бански суходол заема почетното трето място по височина сред пиринските върхове. Разположен в северните дялове на Главното Пиринско Било, а на юг от него се намира седловината Кончето, която го свързва с връх Кутело. И той, също като останалите два върха е изграден основно от мрамор, а най-впечатляващ е североизточният му склон, който представлява спускаща се към циркус Бански суходол 300 метрова мраморна стена.

Този връх безспорно е един от най-красивите и с „опасен чар” върхове, но също така е един от най-труднодостъпните за покоряване, особено ако не сте опитни планинари и нямате подходящата екипировка. Затова и ние не ви препоръчваме да правите опити да го превземете, ако не сте на „ти” с планината и нейните капризи.

Ако пък сте с достатъчно опит и ви се иска да покорите върха, най-популярния маршрут до там е от хижа Бъндерица. Пътеката към върха тръгва северно от хижата и зелена маркировка води до местността Казаните. Следва изкачване до Големия Казан, много трудно изкачване към седловината Премката и малко преди връх Кутело се отбива вдясно в посока Бански суходол.

Следва още едно екстремно изживяване – преодоляване на Кончето и достига до крайната цел – връх Бански суходол. Трудността на този маршрут е висока, а времето, което отнема прехода (при добра физическа подготовка) е около 4 часа и половина.

Тодорка

Тодорка е един от впечатляващите пирински върхове. Разположен е на Тодориното било, височината му е 2746 метра и за разлика от предходните върхове, с които си запознахме не е от мрамор, а от гранит.

Върхът не е сред най-високите в Пирин (на 11 – то място по височина е), но е наистина много красив и е един от предпочитаните за изкачване върхове, намиращи се в близост до Банско.

Интересното при връх Тодорка е, че има доста късо било, на което се намират общо три върха – Малка, Голяма и Средна Тодорка. Голяма Тодорка се спуска на север към Банско и погледнат от града, върхът има удивителна пирамидална форма. Точно там, на Голяма Тодорка се намират и някой от най-популярните ски писти, както и много места за отдих, които банскалии посещават редовно.

Между Малка и Средна Тодорка пък се намират езерата Тодорини очи, с които са свързани и някой от легендите за връх Тодорка. Една от тях разказва, че Тодорка се наричала любимата на овчар на име Васил. Силно се обичали младите, но за зла участ Тодорка била отвлечена от Мурат бей. От мъка по изгубената си любима Васил си изплакал очите и от сълзите му се образували двете езера, които днес наричаме Тодорини очи.

Маршрути за изкачване на връх Тодорка има немалко, като някой са с висока трудност, но има и доста, които са с ниска или средна трудност и са много приятни за преодоляване.

Един от най-предпочитаните маршрути тръгва от пътеката за хижа Димяница. Пътеката стига до седловината Премка, където се разделя на две. Едната пътека продължава за хижата, а другата към Тодорка. По време на прехода има и стръмни участъци, които обаче не са чак толкова страшни и с малко повече внимание се преодоляват.

Този маршрут е малко по-дълъг (около 4 часа), тъй като преди да се стигне до върха трябва да мине първо през другите два върха, но пък денивелацията не е толкова голяма и преходът дори е приятен.

Най-лесен е достъпът до Тодорка откъм Тодорина порта (от южната страна на Тодорино било), възможно е да се достигне до върха и от посока Шилигарника, а за най-опитните планинари е изкачването на Тодорка от връх Вихрен.

Безбог

Връх Безбог се намира в алпийската част на Пирин. Издига се на височина от 2645 м., удобно разположен на едно от разклоненията на Полежански рид. Безбог също като връх Тодорка е от гранит, а склоновете му са стръмни и обрасли с клек.

На север и запад склоновете му допират Десилишкия циркус, на югозапад се спускат към Полежанското Странично Било, на изток – към циркуса Безбог, а на юг – към циркуса Попово езеро.

Според една от легендите, върхът носи името на бог Бес, който намерил там смъртта си. Легендата разказва, че бог Перун имал много красива дъщеря, в която бог Бес се влюбил. Тъй като знаел, че Перун няма да му я даде за жена, той я отвлякъл. След него обаче тръгнал братът на красавицата – Дженгал.

След дълга гонитба Дженгал настигнал и убил бог Бес и затрупал тялото му с камъни. Ако вярвате в легендата, когато се изкачите на връх Безбог се огледайте и ще се забележите точно на върха една голяма купчина камъни… под нея (казват) лежи тялото на бог Бес.

Безбог е един от най-леснодостъпните пирински върхове. До него водят много маршрути, но най-лесният (и предпочитан от многобройните туристи) е от хижа Безбог. Маршрутът тръгва от хижата, минава през красиви гори и местности и след около 1,30 – 2.00 часа се стига до върха.

Запознахме ви с една съвсем мъничка част от красивите пирински върхове, но мислим, че и те са достатъчни, за да запалят във вас желанието да се запознаете по-отблизо с красотата на Пирин планина.