Какви са българските обичаи за Нова Година в Банско?

През който и сезон да дойдете в Банско, никога няма да ви е скучно. В региона на Банско и Разлог целогодишно се провеждат уникални празници и продължават да се спазват многовековни етнографски традиции. Всеки народ в продължение на векове е съхранявал и предавал от поколение на поколение своите новогодишни обичаи и поверия. Това се отнася и за Банско.

Нова Година е един от най-атрактивните празници в региона, за чиято подготовка местното население се готви с месеци предварително. Ако планирате да прекарате Нова година в Банско, то въобще не се колебайте да го направите. Тържествата в Банско започват още от първия ден на Новата година и продължават чак до края на есента за Митровден.

Жителите на Банско честват стари и нови празници, както светски, така и религиозни. Началото на всеки празник в Банско се съобщава с тържествено биене на камбани, държи се стръкче здравец в ръка, а също така по традиция се сервира сладка баница с ориз на трапезата.

Традиционният кукерски карнавал е част от новогодишните традиции в Банско. Всички банскалии с трепет очакват да видят разнообразието от страшни маски и да се включат в кръшно българско хоро. Региона на Разлог се свързва с отбелязването на два от най-пищните  и вълнуващи традиционни български обичаи по Нова година:

Обичай “Сурва”

Още на разсъмване малки деца наречени сурвакарчета тръгват да обикалят по къщите, носейки сурвачки, които представляват украсени дрянови клонки. Те ги използват да удрят стопаните по гърба пеейки пожелания за здраве, късмет и плодородие през новата година. Домакините пък в замяна им подаряват колачета, дребни пари и задължително орехи.

Кукерски обичай

Какво представлява кукерския обичай?

 

По традиция на първи януари  по случай Нова година и Сирни Заговезни се организира кукерски събор и се извършват специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.

Млади и стари мъже се обличат в български народни носии, маскират се, събират се на кукерски дружини и започват да танцуват по улиците, за да изгонят злите духове и орисници. Техните танци са така наречените кукерски игри.  

Кукерският обичаи се осъществява само от мъже, най-вече ергени. Всяка кукерска група си има водач, който единствения женен мъж. Това означава, че е стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – жена). Водачите в останалите краища имат различни имена:

• Кукер
• баба или кукерица-кукерска булка
• цар
• плюфкач
• харачари (двама или четирима)
• берберин

В източна България водачите на кукерските групи се маскират в обичайните булчински и младоженски костюми. В другите региони на България кукерите се обличат обикновено в кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън и носят кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста си закачат звънци (чанове) и в една ръка държат оцветен в червено дървен фалос и пометаш (представлява дървен прът със завързан накрая парцал за измитане на пещта).

Маските, които представят вида на овен, козел и бик се считат за едни от най-старите. Според традицията е задължително те да присъстват на всеки кукерски карнавал, което е истинско доказателство, че кукерските игри имат пряка древна връзка с древните тържества в чест на Дионисий.

Обичаят Кукерство е символ на отминаващата зима и зараждането на новия живот и затоплянето. Той е един от най-древните по нашите земи като е възникнал преди 6000 години. Вярва се, че кукерството носи плодородие през следващата стопанска година.

Кукерите се назовават с  различни имена – мечкари, старци, кукове, бабугери, песяци. Обличат се със смесица от женски и мъжки дрехи и носят страховити маски. В Източна България основно са облечени в булчински и младоженски костюми, а в останалите части на страната обличат дрехи от кози, овчи или сърнешки кожи. Окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, за да уплашат злите сили и по този начин да приветстват идването на пролетта, която е символ плодородието и благоденствието.

Кукерският карнавал, наречен в региона на Банско също “Старчевата”, е с езически корени още от времето на траките, но е станал неизменна част от българските етнографски традиции. ВВ обичая могат да участват само мъже, ергени и мечкар с мечка.

Младите ергени се обличат в костюми от козя кожа и огромни страшни маски на главата, които са често високи повече от метър и завършват с конска опашка. Костюмите им изобразяват свръхестествени зли същества от народния бит като таласъми, караконджули, вампири и други.

Кукерите се опасват с кожен колан и пояси, към които се закачат по 4 медни звънци. Те изпълняват Кукерски игри (специални обреди) с цел изгонване на злите сили и здраве и плодородие на цялото село.

 

По време на Кукерските игри се изпълняват елементи от народни обичаи и правят наричания за плодородие. Още от ранни зори на 1-ви януари тръгва пищно карнавално шествие към центъра на града. Там се организира конкурс, където се избира главен чауш.

Празненствата продължават чак до вечерта. Когато празненствата приключат оркестрите на отделните квартали посещават дома на първия чауш, с което и празникът свършва. На Нова Година се организира и конкурс за най-красив кукерски костюм.

Основните действащи умастници в Кукерските игри са Момък ( Дядо ), Невеста ( Баба ), Цар и останалите кукери. Само Царят трябва да е мъж в зряла възраст, който вече има семейство, има деца и имущество. Той се вози на каруца, а след нея кукерите влачат и рало, с което „орат“ земята.

В каруцата има поставена крина със зърно, което Царят символично засява. Кукерите се събират в центъра на селото, откъдето се отправят да обикалят къщите с наричания за плодородие и здраве. Стопаните подаряват на „гостите” вино и храна, а пък те целуват ръката на стопанина.

След като приключи обиколката по селото кукерската група  се завръща на мегдана, където изпълнява своя старинен обред. Първо кукерите тичат в различни посоки, като се стараят да дрънчат колкото може по-силно със звънците.

Смята се, че колкото по-шумни са, толкова по-добре  ще могат да прогонят злите сили и духове. Там ги очаква и Невестата, която се прави, че започва да подрежда покъщнина, но обаче само я разваля. Момъкът изпълнява ритуал по „оплождане” на Невестата в суматохата, за да се зароди  ново начало, а пък кукерите подават на Царя три залъка хляб.

После двама от кукерите се впрягат в ралото и един „орач” ги подкарва ритуално. След тях Царят засява зърно от крината и цялата група ги следва скачайки  и размахвайки саби.

Царят дава благословията си за плодородие,  пък един от кукерите обредно го убива, а останалите се събират над него и го „възкресяват“. След това Невестата „ражда” дете, с което се реализира новото начало. Това значи, че земеделската година може да започне и празненството продължава съпроводено от игра на хоро. В края на празника всички се събират на пищно угощение  от дарената им от хората храна.

Град Разлог например е един от градовете, където всеки квартал си има свои кукери, ергени, моми, оркестър и мечкар с мечка като тяхната личност се пази в пълна тайна. В града се организира Международен кукерски карнавал “Старчевата”.

Провежда се обикновено на 15-ти януари на централния площад на Разлог. По случай този карнавал в града идват членове на борда на федерацията на Европейските карнавални градове. Разлог става член на Федерацията на Европейските карнавални градове преди 16 години.

Разложкия карнавал има състезателен характер. Всяка кукерска група се оценява по четири основни критерии. Критериите са:

• представяне на елементи от кукерската традиция
• предаване на местни културни особености
• демонстриране на традиционни мотиви при кукерските облекло и маска, характерни за дадения регион, ниво на артистичност при изпълнението.  

Кукерите в българските групи обикновено наброяват 50 участника, а в чуждестранните групи са 30 участника. Международният кукерски карнавал разбира се  се явява продължение на Разложкия новогодишен кукерски карнавал „Старчевата”.

Местното население нарича кукерите чауши или старци. Основно участват ергените и момите, млади момчета и момичета. Те се обличат в оригинални традиционни костюми, които се предават от поколение и чиято технология по изработка е много стара.

В Разлог например във всяка къща се завещават кукерски костюми и се ценят изключително много от местните. Кукерите обикновено се движат по групи и една от задачите им е да пазят хорото на ергените и момите.

Бански кукери (бабугери)

Характерно за град Банско по Нова година е появата на традиционните бабугери. По случай нова година мъже жители на Банско се обличат в костюми на бабугери и танцуват по улиците, за да прогонят злите духове. Костюмите им са направени от кожи на кози с козината навън. Имат и кожени маски на лицата, наречени още “сурати”, а на кръста си закачат няколко тежки звънци или чанове.

Обичай “Водици”

Този обичай се свързва с отбелязването на Йордановден. На 6 януари около 10 часа началото на празника се дава с тържествена литургия в местната църква. След това местното население пеейки традиционни песни се отправя към предварително завирено място в реката.

Свещеникът освещава водата след което той хвърля Христовия кръст и група от неженени млади мъже скачат в леденостудените  води да го намерят. След като кръста е изваден, групата младежи минават по къщите като поръсват стопаните със светена вода за здраве и плодородие, срещу което получават подаръци. До вечерта се вихрят кръшни хора на мегдана.