Село Горно Драглище – от историята до днешни дни

Горно Драглище е планинско селце, разположено в подножието на Рила планина, обгърнато и от Пирин и Родопите. То се намира на около 13 км от Разлог и на около 14 км от Банско. Днес селото се превръща в предпочитана туристическа атракция както от българи, така и от чужденци.

Въпреки, че е малко село, Горно Драглище не отстъпва по нищо на по-големите. В момента, в селото има население около 1000 души. То притежава собствено електроснабдяване, водоснабдяване, канализация и нещо повече – Горно Драглище разполага със собствено училище, детска градина и читалище.

Исторически факти за село Горно Драглище

Горно Драглище притежава интересна история за съществуването си и носи със себе си много обичаи и традиции. Има и различни предания и легенди относно това как е възникнало и откъде идва името на населеното място.

Нещото, което със сигурност се знае за селото е, че според най-ранните открити писмени доказателства, то съществува от далечната 1576 година. Това става ясно с помощта на турския данъчен регистър на така наречените джелепкешани в Разложката околия.

Благодарение на писменото свидетелство се изяснява факта, че населението в селото е било съставено само от православни българи, както и че първоначално името му е било Богато Драглище. За християнството в селото засвидетелства и факта, че през 1835 година се построява църквата „Въведение Богородично”.

Историческите и културни паметници на селото

Едно от най-ценните исторически богатства, което се е запазило и до днес, е черквата „Въведение Богородично”. Както вече споменахме, тя е построена още през 1835 г. Въпреки, че е претърпяла няколко пожара, благодарение на трудолюбивите и упорити жители на село Горно Драглище, църквата е успяла да се съхрани.

Друга гордост на Горно Драглище е местното училище, за което са се борили дълги години. Населението на Горно Драглище е поискало от община Белица да се построи училище, за да могат да се учат техните деца. 

Общината отказва и настоява да се построи между Горно и Долно Драглище, така че да може да го посещават и от двете села. Така и не са успели да се разберат.

През 1939-1941 г. се построява пълна прогимназия, която да обслужва ученици от Горно и Долно Драглище, както и от Добърско. В началото са се използвали стаи от къщи на доброволци, но тъй като не били пригодени за целите, на по-късен етап се е построило училището, което и днес можете да откриете в центъра на селото.

Цялото село е обградено от няколко църкви – това са „Св. Тройца”, „Св. Георги”, „Петрова църква” и „Св. Богородица”. В самото началото на Горно Драглище ще откриете и параклиса „Св. Николай Чудотворец”. Освен църквите и училището, селото си има и читалище, което се създава още през 1938 г. и развива изключително богата фолклорна дейност.

Освен историческите паметници, останали от миналото, в село Драглище можете да се насладите и на красивите гледки от богатата природа, характерна за подножието на Рила планина.

Spasimir Pilev, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Този район има интересни места за посещение. Например, в близост до съседното село Добърско, можете да отскочите до водопада Щрокалото, чиято гледка е много живописна.

В близост до село Горно Драглище има и конна база, намираща се в село Бачево. Разлог също е на няколко километра. Там можете да посетите Историческия музей „Никола Парапунов”, който се води културен паметник.

Ако разполагате с повече време, можете да отидете и над Разлог, до местността Голак, от където да се насладите на приказни гледки към Разложката котловина и трите планини – Рила, Пирин и Родопи.

Традиционна кухня в Горно Драглище

По време на нелекия период на робството, а и след него, жителите на селото са живели скромно, като основната им храна са били продукти като качамак и фасул. И до ден днешен, в региона могат да се намерят много вариации на традиционни зърнени ястия, които са представлявали прехраната на жителите векове наред. 

Има няколко специфични храни и рецепти, които можем да обвържем конкретно с историята на Горно Драглище и пиринския край. 

Това са например:

• Нафпавок – традиционен колбас от свинско месо
• Ялова баница без плънка
• Ненгашна (старовремска) погача
• Разложка шупла и др.

Можете да опитате тези “специалитети” както във всяко заведение в района на Горно Драглище, така и при най-популярната посрещачка на гости в селото – Дешка Кротева. 

David Stanley from Nanaimo, Canada, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Легенди за село Горно Драглище

Тъй като няма много писмени доказателства за това как се е появило селото, съществуват интересни легенди.

Според едно предание, още преди 600 години, та и повече, овчар на име Драган излязъл на връх Айгидик и видял на южните склонове на Рила как по-бързо се разкъсва снежната покривка, по което отсъдил за себе си и решил да се премести там да живее заедно със своето семейство.

Така се смята, че и произлиза името на селото Драглище – от Драган. Само че през това време неговият племенник се преместил на юг и от там Драглище се е разделило на Горно и Долно.

Според друго предание, по-късно в село Горно Драглище е имало нови заселници, а именно Битолчани, подгонени от албанци. За това твърдение може да се каже, че има доза истина в него, тъй като се знае, че вместо Иван, Христо и Георги са се използвали обръщенията Ванете, Ристете и Гьорете, които са били типични за Битолско.

А и те не са били характерни и никога не са се използвали от съседни села.

Друга легенда гласи, че имената на местност Бездригянова ливада и бездригянката в местност Абланово са произлезли от името Бездригян– име на човек, който се е преселил в Горно Драглище от битолско.

Дали са верни или не тези предания, никой не може да го твърди, когато няма писмени доказателства за това. Може би истината е някъде по средата, но те са се носили и продължават да се предават от поколение на поколение, така че да се запазят още живи. 

Как се е променило населението?

За населението тогава се знае от „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника”, където се е описвало мъжкото население от 1873 година в селото. Според нея в Горно Драглище е имало 600 жители (172 домакинства), като всички те били българи.

По-късно, през 1891 година, Георги Стрезов (българки учен, историк и юрист, син на видния просветен деец Янаки Стрезов) описва селото като „каменисто и стръмно място”, а жителите като бедни хора, които се изнасят по чужди места, за да търсят своето щастие и спокойствие.

Освен това, от написаното става ясно, че тогава Горно Драглище има не само църква, но и училище с един учител и до 80 ученика. А домакинствата в селото наброяват около 250.

След това, около 1900 г., известната за онова време статистика на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика”, сочи, че населението наброява около 1200 души, всички те православни българи.

Днес населението на Горно Драглище е около 1000 души. Това е едно от малкото села, за което се знае, че още от създаването си до ден днешен неговото население са българи-християни. 

Селото по време на и след робствата

Горно Драглище си е част от Османската империя дори и след Освобождението. То се присъединява в Княжество България чак през 1913 година и то по силата на Букурещкия договор.

Времената под турско робство били тежки – жителите на Горно Драглище едва издържали на това. Немотията е била част от хората по това време. Данъците постоянно си растяли, а кражбите на турците не спирали. Това накарало много млади хора и семейства да избягат от Горно Драглище и да намерят своето „щастие” на по-добро място.

В периода от 1878 година до 1903 година, голяма част от тях са се заселили в Горно Сахране, Казанлъшко или ходили да работят по Серски, Дрански и Селоовски околия. Тази бедност и нямане принудили и децата да работят, като и на тях им се е плащало за труда.

David Stanley from Nanaimo, Canada, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Целият живот на жителите на село Горно Драглище е бил робски. Налагало се е да спят в много лоши условия. Покривите на помещенията били сламени, стените неизмазани.

Използвали са растителни отпадъци, които са им служили за постеля. В тези помещения не се е палило огън, а основната храна – както споменахме по-горе – е била качамак и фасул.

Често хората от селото са просили, за да могат да си помогнат някак с прехраната. Освен това, хигиената им е била доста лоша, което неминуемо е водело и до доста чести заболявания на жителите в село Горно Драглище.

Личности, родени в Горно Драглище

Селото е дало своя принос за обществото и бидейки родно място на различни колоритни личности, в това число:

• Костадин Любинов – известен български революционер и духовник, живял през 19-ти век
  
  
• Кръстьо Ковачев – български просветен деец, живял в края на 19-ти и началото на 20-ти век
  
  
• Тодор Пармаков – хайдутин в дружината на Ильо войвода и Хвърковатата чета на Георги Бенковски
  
  
• Цветко Дрончилов – български учител, революционер и деец на Българското възраждане в Източна Македония
  
  
• Крум Дрончилов – български антропогеограф и етнограф, автор на десетки важни трудове в областта на областно-географските проучвания

Други известни имена от селото включват Стоян Попов Серафимов, Димитър Захариев и Иван Христов Ядков – учители и революционери, записали имената си в историята.  

 

Какво наследство оставя това уникално българско село?

Въпреки всички трудности и премеждия, с които са се сблъсквали хората в село Драглище, с тяхната честност, сплотеност и трудолюбие са запазили селото до ден днешен и са успели да оставят наследство.

Освен запазилите се църква, училище и читалище, тук хората пазят и своите традиции и обичаи, което е сред едни от най-ценните наследства, които можем да притежаваме.

Запазените традиции и обичаи са най-автентични, предавани от поколение на поколение. В това така уютно село ще ви посрещнат топло с вкусни гозби, облечени в носии. Хората в него са отворени и приветливи, така че няма как да не се влюбите в него и да ви остави топъл спомен.