Автентичният български фолклор в Банско и региона

България е една великолепна страна, която определено си заслужава да посетите. Тя има дълга история на вълнуващи и цветни фолклорни фестивали, които в никакъв случай не са за изпускане.

В тях ще попаднете на всичко:

• • Песни
  • Танци
• Вкусна храна
• Пищна музика и др.

Първото ви посещение със сигурност ще бъде едно незабравимо изживяване. Подгответе се, тъй като стотиците различни фестивали се провеждат всяка година и през почти всеки един сезон. Всеки от седемте фолклорни региона на страната може да се похвали със свои собствени отличителни обичаи.

Peter Kitanov, CC BY-SA 4.0 <https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0>, via Wikimedia Commons

Всъщност, списъкът с българските народни традиции е повече от богат. Той включва както големи, така и малки фолклорни фестивали и събития, провеждащи се в отделни градове и села. Наред с това не забравяйте, че трябва да опитате и уникалната традиционна кухня, която също е на първо място в дневния ред.

Един от най-популярните национални фолклорни фестивали все още си остава събитието в Копривщица, което събира танцови и певчески състави от всички краища на страната. 

Провеждан веднъж на всеки пет години, празникът успява да привлича дори и чуждестранни любители, желаещи да изживеят тръпката от многовековните и автентични ритуали в България.

Ако вече сме събудили вашия интерес и желаете да научите още малко, останете с нас и продължете да четете. Днес ще ви представим корените на фолклора в българската страна и няколко традиционни обичая характерни за популярният курорт Банско.

Фолклорът по българските земи

Фолклорът се възприема като символичен вид изкуство, което представя същността на народите под една форма или друга. С течение на времето, то се превръща в разпознаваем елемент, интегриран в националните празници, религиозните и обществените ритуали – както в Банско, така и в цяла България.

От историческа гледна точка, свободното практикуване на фолклорни обичаи в България е било истинско предизвикателство, тъй като народът ни дълго време се е намирал под чуждо владичество. 

Първите стъпки към национализирането на фолклора и официалните политики за опазване на нематериалното културно наследство датират едва след освобождаването.

Макар този твърд факт, българският дух не е сломен и през 1951 година в София с много труд се създава първият държавен фолклорен ансамбъл. Специалистите посочват, че това може да се счита, като основният зараждащ се момент.

FolkDanceEnsembleSofia6, CC BY-SA 4.0 <https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0>, via Wikimedia Commons

От този момент нататък изглежда, че всичко върви в положителна посока, тъй като вече всеки един от нас може да се похвали с пълна свобода в това отношение. Тази ценност се превръща в неизменна част от всеки един наш празник.

Защото фолклорът е нещо много повече от песни и танци. Той е културна идентичност, ритуална принадлежност към общите ни корени, и символен израз на нашите споделени ценности, норми и традиции като народ.

Какво точно наричаме фолклор?

В интерес на истината, изразителното тяло на културата, което се споделя от определена група хора, наричаме фолклор. То обхваща традициите, които са общи за тези конкретни групи, включвайки ги под формата на приказки, пословици, анекдоти и шеги.

Фолклорът включва също обичайните познания и ритуалите на тържествата, като:

• Коледа, Великден и други религиозни празници
• Народни песни и танци
• Обреди за посвещение и др.

Всеки един от тях поотделно, както и всички в комбинация, се считат за ценни културни белези и нематериално наследство на народа. Порядките, практиките и традициите от този вид се предават от един регион в друг или от едно поколение на следващото.

 

Като цяло, забележителното народно творчество за съжаление не е нещо, което човек може да научи в официална училищна програма. Това е така, защото този вид знание се предава неформално от един индивид на друг най-често под устна форма или чрез демонстрация.

Трите основни потомствени култури за България са:

• Тракийската
• Славянската
• Прабългарската

С течение на вековете, те оставят след себе си индивидуални откъси от своите впечатляващи митологични събития.

Следователно, когато се осъществи комбиниране между различните митологии, се наблюдава неочаквана трансформация. По този начин се произвеждат народните вярвания и традиционни приказки, които са съществували до съвременната епоха, и които сега именно наричаме български фолклор.

Традиционни обичаи за България

Българите смятат, че когато Бог е създавал света, той е дал различни ценни елементи на всяка държава. Някои са успели да присвоят бреговете и моретата, докато други се радват на своите великолепни планини и пасища. При достигането до България, обаче, не остава нищо. И затова, Бог дава късче от рая.

Макар все още да има индустриален отпечатък от комунистическото управление, райските кътчета в България наистина съществуват тук и те не могат да бъдат сравнени с нищо на света. Пейзажът е един от най-красивите, тъй като е обсипан с разнообразен релеф, богата флора и фауна и множество девствени кътчета, недокоснати от урбанизирането. 

Районът на Пирин и Банско е отличен пример за подобно съжителство между девствена природа, автентичен фолклор и модерни решения за туризъм. В сходна степен, същото можем да наблюдаваме в близките райони, включително в Разлог, Добринище, Велинград и Гоце Делчев.

Жителите на Банско са модерни и напредничави, подобно на другите европейци, но с чест пазят традициите си дълбоко в своята душа, включвайки ги непрекъснато в живота си. 

Ето защо, по-долу ще ви разкажем за част от най-популярните и зрелищни фолклорни ритуали, практикувани в Банско и останалата част от България. 

Баба Марта

Началото на месец март – или по-скоро още първият ден от месеца – е изключително специален. Тогава пролетта започва да променя пейзажа, а зимата губи своята сила. Българите из цялата страна празнуват момента, като завързват около китките си така наречените ‘‘Мартеници‘‘.

Тези червени и бели кончета служат за почит и се остават на ръката на съответният носител докато той/тя не види щъркел. Животното символизира настъпването на благоприятните температури и официалният край на студа.  

Нестинари

Колкото и изненадващо да звучи, българският народ е един от малкото по света, които имат обичай да ходят по гореща жарава. Това се случва веднъж годишно в едно специално селце, наричащо се Българи.

Zigzag0858, CC BY-SA 4.0 <https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0>, via Wikimedia Commons

След като слънцето залезе на 3-ти юни, огромна купчина жарава се разстила по главният площад. Специални танцьори, наричащи се нестинари, именно откъдето произлиза името на празника, ходят боси по огнените въглища, придружавани от народна мелодия. 

Богоявление

Януари месец обикновено се състои от студени и мразовити дни. Те, обаче, не са достатъчни, за да спрат десетките българи, които всяка година на 6-ти януари скачат в ледените реки до своите градчета или села. Причината е честването на деня на свети Йоан Кръстител.

Традицията започва с хвърлянето на кръст в реката от местния свещеник. След това се провежда надпревара между смели мъже, които се борят кой пръв ще изкара кръста. Според поверието първият,  успял да го откриете ще има късмет и здраве през цялата година. 

Кукери

Ако смятате, че необичайните зимни традиции са към края си, сте в дълба заблуда. Страната е изключително известна из цяла Европа със своите кукерски изпълнения. В този ритуал, хората се обличат като чудовища с цел да изгонят злите сили.

 

Съответно за незапознатите, хората, облечени като чудовища, се наричат ‘‘кукери‘‘. Представленията им могат да бъдат наблюдавани на много места от началото на месец януари до средата на месец март.

Можем ли да срещнем фолклора в автентичен вид при посещение в Банско?

Веднага щом посетите курортното градче, това е напълно възможно. Още от първият ден на годината чак до късна есен, цялата общност тук празнува дълъг списък от религиозни, етнически и модерни празници.

Обикновено те се обявяват чрез тържествено биене на камбаните и със стрък див здравец в ръка. Посещението на църквата е задължително, както и големите празнични вечери. 

Те са винаги придружени с:

• Много вино
• Богата трапеза
• Весело настроение
• И изпълнение на традиционните за празника ритуали. 

Атмосферата е повече от удивителна и си заслужава да се изживее поне веднъж.

Фолклорът е неразделна част от Банско, както и от цялата страна. Независимо от възрастта, млади и стари се събират, носейки своята най-красива традиционна народна носия. А едва след това живописните песни и танци ги обединяват в истински обществен дух.

Biso, CC BY-SA 4.0 <https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0>, via Wikimedia Commons

Друг интересен факт е, че в продължение на повече от три десетилетия от 17-ти до 24-ти май Банско отбелязва историческото си участие в българската култура. В рамките на този период всеки любител може да се наслади на изложби от етнографски произход и на тематични вечери, посветени на хумора.

Докато сте обладани от вековното и незабравимо творчество, не забравяйте да отделите време и да опитате местните гозби. Ястията са толкова страхотни, че ще искате дори по няколко порции, които да вземете за вкъщи.

Фолклорни групи в Банско

Някои от най-изявените фолклорни групи и състави в Община Банско са:

• Фолклорна група „Бански старчета“
• Ансамбъл за автентичен бански фолклор
• Женска фолклорна група „Глазненски напеви”
• Мъжка фолклорна група „Стар мерак”
• Състав за народни танци „Пиринско настроение“
• Детски фолклорен оркестър със солисти „Банска младост”
• Младежка Фолклорна група “Банскалии” и др.

При посещение в Банско, можете както да наблюдавате изявите на съставите като зрители, така и да се включите в отворени мероприятия, по време на които да практикувате песенното и танцово изкуство на региона.