Банско – роден дом на създателя на “История Славянобългарска’’

Банско – мястото, където авторът на “История Славянобългарска’’  е дал началото на българското Възраждане

Известният планински курорт у нас и в чужбина Банско, освен славата си на красив ски курорт, предлагащ разнообразие от туристически дестинации и забавления през всеки един сезон, има богато историческо минало. Банско е бил важен културен център, където се възражда българската култура, изкуство и духовност. Живописният курорт е дом на един от най-бележитите български личности, оставили дълбока следа в нашата история.

В центъра на красивия курорт Банско е построен паметника на Паисий Хилендарски, както и музеят-мемориал, построен в чест на неговото велико дело.

История на създаване на паметника на Паисий и неговия музей-мемориал

Паметникът на Св. Паисий Хилендарски  е дело на българския скулптор Стойчо Тодоров и бива завършен през 1976г. Има предположения, че около мястото, на което е построен паметника, се е намирал родният дом на Паисий Хилендарски.  Паметникът представя автора на История славянобългарска стоящ в цял ръст на фона на няколко големи страници от своята прословута книга.

Какво още можем да открием в Банско , свързано с отец Паисий?

В Банско се намира още един исторически обект, посветен на паметта на светеца  – музей-мемориал на Паисий Хилендарски, наречен също Духовен-исторически център “Св. Паисий Хилендарски’’. Музеят се намира на мястото, където се е намирал бащиния дом на Паисий.

Точно на това място Паисий Хилендарски е написал “История славянобългарска” през 1762 г. Посещението на това място връща всеки в онези времена, когато Паисий е творил историята на своя народ. Възстановката на килията, в която той е написал „История славянобългарска“, е място с неизмерима  ценност.

Какво може да се види в музея-мемориал на Паисий Хилендарски?

Посетителите на музея могат да разгледат и автентично копие на килията на Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир, където той е живял и писал историята, а също и параклиса „Свети Иван Рилски”, където е отправял молитви към Бог. Музеят също така пази и късче от святата земя на Атон.

Музеят-мемориал на Паисий освен монашеската килия и параклиса съхранява и портрети на видни жители на Банско, които са имали важна роля в историята. На третия етаж на музея-мемориал на Паисий се намира съвременна функционална образователна зала за образователни лекции. В нея се изнасят лекции за бележити личности от Банско и се организират филмови прожекции.

В музея също намира своето място и паметта на двамата братя на Паисий- щедрият дарител Хаджи Вълчо, който е бил известен богат търговец и е имал богато историческо минало и брат му Лаврентий или познат като Лазар, който е бил игумен на Хилендарския манастир.

Паметта на Лаврентий е увековечена от Паисий в послесловието на своята „История Славянобългарска”: „И я съставих в манастира Хилендар при игумена Лаврентий, мой роден брат от една майка и по-стар от мене. Той тогава имаше 60 години, аз 40”. Всъщност Лаврентий е бил йеромонах, таксидиот, а тъй като води  чист и непорочен живот, бил е избран за игумен на Хилендарския манастир в периода 1761-1762 г.

Другият брат на Паисий  Хаджи Вълчо започва в периода между 1756-1757 година строителство с големи мащаби  в „Хилендар”. Преди тази година той е построил хан за безплатно отсядане на керванджии и търговци с името „Керван сарай” близо до село Даутлий-Серско.

Също така в Хилендар, Хаджи Вълчо възстановява срутеното южно крило на манастира от основата до покрива, което включва кула-камбанария и три етажа.

Историята на създаване на музея на Паисий

През март 1922 година е опожарен дома на Паисий Хилендарски.  През същата година родолюбиви граждани на Банско поставят на мястото, където е била къщата на Паисий камък с надпис: „Тук е бил домът, в който в 1722 г. се е родил Отец Паисий”. По време на  освобождението на Банско през 1912 година, местните войводи пращат протокол до Народното събрание, в който представят желанието си Банско да бъде град и околийски център.

Една от причините за тяхната постъпка е, че град Банско е родното място на великите българи Отец Паисий Хилендарски и Неофит Рилски, отдали целия си живот на българския народ. Друга причина е, че Банско още от началото на националното Възраждане е било като защитна крепост на българската култура.

В къщата на Паисий повече от година и половина е функционирало околийското управление. Чрез появата на музея-мемориал на Паисий се отговаря на желанието на жителите на Банско да създадат в чест на своя велик съгражданин е един паметник, с който да се възхвали достойното му за почит дело.

Музейният мемориал е осветен от монаси от Света гора, а в параклиса му се извършват църковни служби. Самата идея да се създаде едно към едно копие на килията на Паисий, където започва да пише „История славянобългарска” в Хилендарския манастир в Света гора, се ражда е на Георги Христов. Той е председател на фондация „Национални, културни и образователни традиции” и представя тази идея през 1997-98 година. Той работи по плановете и проектите на комплекса. Така благодарение на неговата работа и помощта на общината мемориалът, посветен на Паисий Хилендарски, става реалност.

Голям принос в съхраняването на  паметта и великото дело на Паисий Хилендарски имат Община Банско и Музейният комплекс на града. Музейният комплекс включва девет обекта, един от които се намира в Добринище. Директор на музейният комплекс е Асен Коев.

Пресъздадената килия на великия Отец Паисий съдържа иконостас, масата, на която Паисий е написал „Историята”, неговото легло и скривалище, което се е намирало под пода. За съжаление оригиналната килия на светия монах вече не съществува. Откриват се и редица негови църковни книги, подредени на дървен рафт.

 Още любопитни факти за килията на Паисий

На мястото, където се е намирал разрушения параклис „Св. Стефан”, е изграден нов в чест на българския велик светец Иван Рилски, съвсем близо до килията на Паисий. През 1752-1764 г. патриотичният банскалия прави дарения от големи суми на „Зограф” няколко месеца след старта на мащабния строеж в „Хилендар”. Източното крило на „Зограф” в Атон е известно в историята под името „Банска махала” или „Хадживълчова махала”. В южното крило на „Хилендар” също се споменава името „Банска махала”.

Известният проф. Михаил Енев разказва „Банско даде Паисий на българите, даде Хаджи Вълчо, даде еталон за нравственост на всички времена. А защо през XVIII век точно от Банско от страниците на една малка книжка на име „История” тръгна вълната на културно пробуждане, която заля цялата българска земя, за да преобърне идеите и живота на хората и прочисти пътя към освобождението. Защото Банско е вековно огнище на българската духовност, просвета и култура”.

 За личността на Паисий Хилендарски

Отец Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722г. в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър, и в неговите бележки в „История славянобългарска“ намираме сведения за живота му. През 1758 г. пътува до  Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд.

През 1745г Паисий заминава в Хилендарския манастир, където впоследствие на 23 години става йеромонах и също проигумен по-късно. „История славянобългарска“ е завършена през 1762 г. в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендерския манастир заради раздор с останалите монаси. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за Света гора в селището „Св. Георги“ (тогава се е казвало Амбелино), който е настоящ квартал на Асеновград.

Прочутият банскалия е канонизиран за светец на Българската православна цьрква на 26 юни 1962г. Всяка година на 19 юни честваме паметта на великия светец.

За написването на своята „История Славянобългарска“ Паисий Хилендарски е черпи вдъхновение от исторически съчинения като  „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Книга историография“на Мавро Орбини.  Целта на Паисий е била да събуди народностното самосъзнание на българския народ и да го убеди, че има причина за високо национално самочувствие.  Преписите на книгата са общо 60, а първият препис е на Софроний Врачански през 1765 г. Първото печатно издание на книгата излиза през 1844 г. под заглавие „Царственик“.

Според най-сериозната научна хипотеза в българската историография се твърди, че Паисий Хилендарски е син на Михаил Хадживълчев и брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски от Банско. В различни краеведски трудове се споменават и  други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но вероятността тези твърдения да са истина е малка.

Отец Паисий- вечен модел за нравственост

Паисий се е превърнал в символ на българския културен преход от Средновековие към  национално-освободително културно и политическо движение. За съжаление Паисий е дал за себе си доста малко сведения в своята прочута „История славеноболгарская“.

Предвид обаче времената и условията, в които той  успял да създаде този свой труд, можем да кажем, че това е един велик и достоен подвиг.  Там той споменава, че през 1745 г. дошъл в светата гора Атон от Самоковска епархия, а през 1762 г. е събрал Историята“ в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене; той тогава имаше 60 години, а аз – 40.”

Всички от вас, които се интересуват от българска история, определено трябва да посетят паметника или музея-мемориал на Паисий Хилендарски.

Местоположение

Паметникът се намира в центъра на  Банско в Стария град на улица  „Никола Вапцаров“ 14, а музеят на улица „Отец Паисий“ 21. В непосредствена близост до него се намират къща-музей „Никола Вапцаров“, автентични къщи от периода на Възраждането, непокътнати и до днес.