Архeологическите обекти в Банско

Ситан Кале и Свети Никола в Банско изумяват и туристите, и археолозите

Районът на Банско – в подножието на планината Пирин, е населяван още от древността. Тук хората са намирали добри условия за живот и поминък – лов, риболов, земеделие, животновъдство. Има и много минерални извори, които са били добре разработени още от римско време. Това обяснява многото археологически находки в района на Банско от различни епохи – селища, светилища, крепости, църкви.

При проучванията на терените са намирани оръдия на труда, предмети от бита, украшения, монети, оръжия, атрибути на административното управление в далечни времена. Археологическите обектите обекти в Банско, които могат да бъдат разгледани от посетителите на града, са над 100.

Два от тях обаче изумяват не само туристите, но и археолозите. Единият е в Свети Никола в Банско, другият е Банското кале /Ситан кале/.

В местността Свети Никола в Банско вековете са „напластили“ епохи от около 2000 г. преди новата ера, до 17-18 век след Хр. Там е открита голяма тракийска крепост, но от по-долните пластове излизат сведения за човешка дейност и отпреди траките. В по-новите пластове върху тракийската крепост пък има раннохристиянски църкви, както и градежи от Средновековието.

Ситан Кале също е крепост, но византийска. Тя е била със стратегическа роля – и като защита на Разложката долина, и като охрана на път през Пирин до крепости от другата страна на планината – Сандански, Мелник. От тук е и връзката с Никополис ад Нестум,  Юндола, Благоевград.

Достъпът на туристите до двата обекта е специално улеснен. Свети Никола е на 4 километра от Банско и до местността има изградена дори велоалея. Ситан Кале е на около 5 километра и има прокарана пътека с парапети и коригирани със стъпала неравности, и кътове за отдих.

Свети Никола в Банско – мистерията на Безименния град

Тракийският град-крепост, открит на Свети Никола в Банско, е наречен от археолозите Безименния град. Защо? Защото съвсем изненадващо, въпреки важното му значение, въпреки че е бил голям и развит, че тук над 20 века е имало активен живот, за него няма предишни сведения.  Нито писмени, нито в предания, песни, легенди. Просто в един момент през 2003 година на Свети Никола в Банско съвсем случайно „се показват“ зидове и започват проучвания на терена, като в началото никой не подозира какво има в местността.

На старинни зидове попадат миряни доброволци, които разчистват хълма, за да се реставрира параклис – едноименният „Свети Никола“. Започналите по-късно разкопки разкриват удивителни неща.  Оказва се, че тук е имало две раннохристиянски църкви, едната от които е разширявана през средните векове, средновековна митница, тракийска крепост, следи от предците на траките.

Тракийската крепост се оказва голям и много добре укрепен град с площ от над 25 декара, имало е и вътрешен град от 5-6 декара. Крепостта е на скално възвишение, което от три страни е „отсечено“ отвесно, а отвесните стени са с височина стотина метра. Крепостните стени откъм по-достъпната южна част са два метра широки.

Мястото е такова, че от тук Разложката долина се вижда надалече, включително и подстъпите към нея – откъм Беломорието през  Момина клисура, от Тракийската низина през Юндола и откъм долината на Струва през Предела.

Невъзможно е било обитателите на града-крепост да бъдат изненадани от многоброен враг. Самата крепост е била почти непревземаема. И все пак има вероятност да е била превзета. Има пласт от около половин метър, който ясно сочи, че тук е бушувал огромен пожар – като бедствие. Каква част от града-крепост е обхванал, все още не може да се каже, защото проучените терени като площ са малко. Но е възможно крепостта да е била опожарена при вражеско нападение. След което обаче животът тук е продължил и от намерените в по-късни пластове вещи, украшения  и монети личи активна човешка дейност.

От племето Даи до монети от Венеция

Сред находките от тракийския период на Свети Никола в Банско са гробове, в които  скелетите са с крайно необичайни за онова време размери. Те са били на хора с височина около два метра – буквално гиганти спрямо нормалния за онези векове човешки ръст. Това насочва учените към траките от племето Даи – много войнствено, винаги търсено от гръцките градове-държави, които често воювали помежду си. Племето явно е било много известно, защото е споменато дори в „Илиада“ от Омир.

На терена са открити и много монети – над 200, датирани към различни периоди като се започне от 3-и век и се стигне до 17-и. Те са и от различни държави – има, да речем, от Венеция, както разбира се и български. Което говори, че тук търговията е вървяла през цялото това време. Откритите скъпи украшения пък – накити, пръстени, фибули и т.н. сочат, че тук е имало заможно население. Използвали са се масивни сгради – с дебелина на зидовете над 60 сантиметра, със складове за зърно и вино – съхранявали са се в специални глинени съдове.

За ролята на града през средните векове говори едно много ценно откритие – два оловни печата, датирани към 9-11 век. Единият моливицул е с печата на византийския финансов министър. Проучванията в тази насока сочат, че градът по него време освен пропусквателен пункт, и бил и митница.

В очертанията на Безименния град са открити и две раннохристиянски църкви от 4-5 век. Определят се по архитектурните особености и начина на градеж. По-добре запазената е била разширявана през средновековието. Личи си по строителството. Първоначалното е било от дялани камъни с хоросан, за продължението са използвани речни кръгли. Тази църква е била разширявана от две страни. Близо до някогашният вътрешен град в крепостта, е открита другата раннохристиянска църква. При нея е имало свличане на част от сградата и основите не са запазени в цялост.

 

Как легендата свързва Ситан Кале, връх Тодорка и Тодорините очи

За разлика от крепостта в Свети Никола в Банско, за Ситан Кале има легенди. Най-популярната от тях свързва укреплението с това как са дадени имената на връх Тодорка и двете езера – Тодорини очи.

Когато турските нашественици наближили териториите на Банския регион, местите взели много храна, качили се на Ситан Кале, прокарали водопровод, вдигнали стените, подготвили се за дълга отбрана. Турците дошли, щурмовете започнали, но неуспешно. Тогава използвали хитрост. Започнали да хранят обилно едно магаре, но не го пояли, а го пускали около крепостта. Така то намерило място, където тръбопроводът бил на по-плитко, и го разровило. Със спирането на водата крепостта била обречена. Тя паднала, а обитателите й били избити.

Последните защитници водела Тодорка – дъщеря на местния владетел. При разгрома тя яхнала коня и преследвана от турците, се качила на големия връх над Банско. За да не бъде заловена, се хвърлила в пропаст. Така местните нарекли върха на името на Тодорка, а заради сълзите й двете близки езера нарекли  Очите на Тодорка… Днес връх Тодорка е световно известен с писти от ски комплекса в Банско, а Тодорините очи са в най-честите туристически маршрути в Пирин.

Трябва да се каже обаче, че Ситан Кале не е построена за отпор срещу нахлуващите турски завоеватели. Разкритията при археологическите разкопки показват, че тя е с много по-стара история – още от ранновизантийския период /късноантичният римски/. По намерените основи и надграждания, начина на градеж и др., става ясно, че византийците са я построили и са я ползвали първо от четвърти до към шести век. Тогава е била разграбена и опожарена – вероятно при нахлувания на славяните и други племена като например хуните. Към 7 век византийците са я възстановили, но около 12-и тя отново е опожарена. Намерената стрела от арбалет сред останките подсказва, че крепостта е била нападната от кръстоносци. До 17-18 век е населявана от местни, по-скоро като селище.

Ситан кале – стратегическата крепост

Както и укреплението в Свети Никола в Банско, Ситан кале е била стратегическа крепост. Една от основните роли на Банското кале е била да охранява важен път, прокаран още от римско време, който свързва Златишкото поле с Тракия. В по-конкретен план това е връзка между Северната и Южната част на Пирин, проход през планината между долините на две важни за района реки – Места и Струма, които са благодатни за човешка дейност и живот.

Във византийските хроники Ситан кале е описана като важен град с многочислена войска. Това се потвърждава и от откритите при разкопките основи на сгради с различно предназначение. Освен оръжия, археолозите са намерили части на керамика от бита, монети, ключ за една от стражевите кули.

Укрепената част е около 8 декара, разкрити са крепостни стени, стражеви кули, вътрешни градежи с хоросан от камък и счукани тухли. Разкопките вече са очертали цитаделата, в различни части на крепостта са разкрити две кули, които са с кръгла форма и една многоъгълна. Имало е и дълбок защитен ров. За разлика от крепостта на Свети Никола в Банско, обаче, където стените са по 2 метра дебелина, тук те са до 1,30 метра.

Византийците не са избрали случайно къде да построят  Ситан Кале. Хълмът е със стръмни склонове, които сами по себе си са естествена защита, а мястото е близо до течаща през цялата година вода.

Днес разкритите части на крепостта са добре консервирани, посетителите могат да ги разглеждат като музей. Обектът е на около 5 километра от Банско, а достъпът е улеснен чрез пътека по планинския склон.

Всички открити находки могат да се видят в Банско, защото разкопките се финансират от Общината и намереното си остава тук. Експонатите са в археологическия отдел на Музейния комплекс в града, много от тях могат да се разгледат в Радоновата къща, която е превърната в музей за историята и етнографията в района.